All for Joomla All for Webmasters

Проверка на резултати

Вече можете удобно и лесно да проверите Вашите изследвания

Запишете час за преглед

Проверете работното време на избрания от Вас лекар и запишете час за преглед

Клинични пътеки

На Ваше разположение е пълния списък на договорените с НЗОК клинични пътеки

Здравни новини

УМБАЛ Канев

УМБАЛ Канев

Договор за сътрудничество днес подписаха проф. доктор на селскостопанските науки Василий Кочурко, който е ректор на Бароновичкия държавен университет в Република Беларус и инж. Иван Иванов, който е директор на Университетската болница „Канев“ в Русе.

„В университета се провеждат над десет международни научни и практически конференции, форуми, кръгли маси и др., а международните контакти в посока научно, образователно и културно взаимодействие значително се разширяват всяка година.“, каза доц. д-р Владимир Климук, който е заместник ректор по научноизследователската работа.

„Изпълнението на постигнатите договорености ще подпомогне провеждането на съвместни научни изследвания, обменът на учени и стажанти на основата на индивидуални покани, изпратени от страните помежду си, като страните ще осигурят възможност за заплащане на престоят им.“. Това каза изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ Иван Иванов.

ikmДнес директорът на Университетска болница „Канев“ Иван Иванов и директорът на Института за мениджмънт на знания в гр. Скопие, Република Северна Македония проф. д-р Роберт Димитровски подписаха договор за съвместно сътрудничество.

Институтът е научна, образователна, изследователска и консултантска институция, създадена в Скопие, Република Северна Македония.

Настоящото споразумение има ца цел обединяваме, насърчаване на социалните дейности в областта на знанието и в областта на управление на процесите и укрепване на социално - икономическите ресурси.

Основните направления в които ще работят двете организации са свързани:

  1. Придобиване на знания и връзката между знанието в различни области;
  2. Популяризиране на ценностите на знанието;
  3. Създаване на условия за нуждите на научното обосноваване на знанието;
  4. Постигане на методологични, практически и функционални изследвания в различни научни области;
  5. Изследвания, учене и анализи;
  6. Разработване на проекти и реализацията им.

Македонският научноизследователски институт е основен организатор на Балкански научни форуми, които се организират в България, Македония, Гърция, Сърбия, Черна Гора, Турция и др. Те са издател на добре познатото в научната общност списание KNOWLEDGE - International Journal Scientific Papers, което излиза от 2009 г. Изданието е реферирано в редица информационни бази за научна литература.

Споразумението поставя Университетската болница, като съорганизатор на предстоящи научни форуми, дава възможност на своите учени, изследователи и лекари да представят своите разработки на престижни научни конференции и е перспектива за реализиране на съвместни проекти.

Тази година Министерството на културата удостои с наградата „Златен век“ – звезда и почетна грамота проф. Венелин Терзиев, главен научен секретар на Университетска болница „Канев“.

Златен век е най-високата награда на Министерството на културата, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и за развитие на културното сътрудничество.

Регионална библиотека „Любен Каравелов в Русе, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив, Университетска болница „Канев“ в Русе, Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в София са сред номиниралите проф. Венелин Терзиев за престижната награда.

 

Теодора Евтимова – директор на Регионалната библиотека „ Любен Кравелов“ в Русе, го определя като РЕНЕСАНСОВИЯТ ЧОВЕК НА ДНЕШНИЯ ДЕНТеодора Евтимова

Учен, преподавател и общественик, личност с широк хоризонт на научна и просветителска дейност. Човек на дълга и не на последно място – приятел, спомоществовател и съратник на библиотеката. Това са само част от мотивите, които подтикнаха екипа на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе да номинира проф. доктор на науките Венелин Кръстев Терзиев за почетния знак на Министерство на културата „Златен век“.

Роден през 1970 г. в Севлиево Венелин Терзиев завършва нелеката специалност „Технология на полимерите“ в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Бургас. Следват квалификационни курсове в Стопанска академия – Свищов, Технически университет – Габрово, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Institute for Vocational Training – Гърция, Technology and Business Incubator Centre – Румъния, St Loye’s Foundation, Exeter, Великобритания и др.

От 2015 г. е професор по професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“, а от 2016 г. и по професионално направление „Национална сигурност“. Доктор на науките по „Национална сигурност“, „Финанси“ и „Социални дейности“. Проф. Венелин Терзиев е редовен професор във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в София и Русенски университет „Ангел Кънчев“, главен научен секретар в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД в Русе.

Изключително широк е диапазонът на дисциплини, по които проф. доктор на науките Венелин Терзиев води лекции: Управление на човешките ресурси, Организация и управление на предприятието, Управление на фирмената сигурност, Управление на персонала в здравеопазването, Социална икономика и социално осигуряване, Мениджмънт на строителните фирми, Строително предприемачество, Мениджмънт на инвестиционни проекти, Геополитика и политическа география, Геофизика, политическа география и международни системи за сигурност, Теоретични основи на организацията и управлението и др.

Извън стандарта на общоприетите представи за кабинетен учен проф. Венелин Терзиев посвещава голяма част от своето време и усилия да популяризира успехите на родни творци, артисти, учени и изследователи, да подкрепя инициативи и дейности за разпространяване на постиженията на българската култура в страната и извън пределите ѝ и да подпомага осъществяването на действителен и действен международен културен обмен с редица европейски държави. Общественик с широк хоризонт на преподавателска, научна и просветителска дейност проф. Терзиев насърчава израстването на много български ученици, студенти, докторанти, изследователи и научни специалисти. Отдаден на каузата да просвещава и подпомага развитието на млади и утвърдени имена на българската култура и изкуство той работи за насърчаване на културния обмен и сътрудничество между творци, просветители, преподаватели и организации. В своята управленска и обществена дейност проф. Венелин Терзиев утвърждава подкрепата на образование, култура и изкуство като модел, който промени облика на съвременния мениджър, превръщайки го в Будител с мисия.

Името на проф. Венелин Терзиев се нарежда сред големите благодетели на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата в Габрово. По негова идея през 2016 г. фотографът Радослав Първанов представя своя авторска изложба с фотографии от България, Германия, Швейцария, Литва, Русия и Иран. Подпомага популяризирането на българската култура в емигрантските общности в Молдова и Украйна, а в научните си разработки популяризира образци на малкоизвестно, но значимо книжовно културно наследство, сред които бихме искали да споменем и съхраняваните в русенската културна институция лична библиотека на акад. Михаил Арнаудов и ръкописното наследство на забранения от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин.

Проф. доктор на науките Венелин Терзиев подпомага дейността на творчески съюзи и сдружения, сред които ще споменем Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата в Габрово, Биеналето „Изкуството на миниатюрата“ – Русе. Инициатор е на изложби на млади и утвърдени творци, като Зюхтю Калит, Явор Мичев, Радослав Първанов и др.

Проф. доктор на науките Венелин Терзиев участва в повече от 1100 научни и организационни комитети на международни научни форуми. За нас е чест включването му в научния комитет на организираната от Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе VІІ Международна научна конференция „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“, както и на Първия национален младежки форум „Арнаудови срещи 2020. Пътят към познанието“ и Кръгла маса „Потенциалът на библиотеките за културен туризъм“.

Изключително ценна за екипа на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе бе помощта, която проф. Терзиев ни оказа при организирането и реализирането на VII Международна научна конференция „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“ – начинание, което привлече вниманието на преподаватели, изследователи, докторанти и специалисти от Русия, Сърбия, Италия, Северна Македония, Косово, Румъния, Беларус и България. Под редакцията и с подкрепата на проф. Терзиев русенската библиотека, съвместно с Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД – Русе, издава научно електронно списание „Общество и здраве“ – начинание, което промени посоката на развитие на съвременната обществена библиотека, трансформирайки я от хранилище на книги в съвременна научна и просветителска институция.

Всеки от нас е виждал очите на спортист, стъпил на почетната стълбица. Те сияят, но в тях прозира и болка. Защото почти винаги пътят до там е дълъг и нелек.

Проф. Венелин Терзиев извървя достойно своя път до наградата „Златен век“.

За своята отдаденост и принос в развитието на българската култура и духовност, за изключително стойностните постижения в областта на обществения живот, образованието и културата, за дръзновението да съдейства за съхраняване на така необходимата ни духовност във време на вилнеещ прагматизъм проф. Венелин Терзиев заслужи своето отличие. Пожелаваме му то да бъде само начало, защото личности като него имат още много какво да дадат на обществото.

От името на целия екип на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ и лично от мое име – честита награда!

Иван Иванов – изпълнителен директор на Университетската болница „Канев“ – Русе:Иван Иванов

Нашият колега освен изключителната ерудиция е онова олицитворение на дух, сила, които са съчетани с определени и доказани възможности. Това особено помага на осъществяваната научна и изследователска дейност на Университетската болница, която е едно от най-големите лечебни заведения в Североизточна и централна България.  Да ръководиш научноизследователския екип на такава институция, като нашата е не само предизвикателство и висока отговорност – още повече предстои тежка акредитационна процедура. Вече са факт изданието на научното списание „Общество и здраве“, първа международна научна конференция, десетки научни и други публикации, което безспорно е част от мисия да образоваш, просвещаваш и да даваш на околните натрупания опит и знание.

За нас е важно неговото участие в нашия екип и тази негова награда, толкова висока и престижна, приемаме като наша и се радваме, че Министерство на културата е оценило тази наша номинация.

Проф. доктор на науките Венелин ТерзиевВенелин Терзиев

Проф. Терзиев, какво е тази награда за Вас, която е една от най-престижните в България и е свързана с 1 ноември – Денят на народните будители?

Преди няколко дни проф. д-р Маруся Любчева от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ ми написа: „Различността е като каузата. Ако я нямаш, не си струва да си там. Но ти я имаш. И на това, и на което и да е друго място“. В отговор ѝ написах, че ми е все по-трудно и по-тежко да отстоявам тези свои позиции в това доста напрегнато и дори размирно време и че трябва все повече сила и енергия, за да продължиш да вървиш изправен напред.

Награждаването ми с награда „Златен век“ – едно от най-високите отличия у нас, ме изненада и развълнува приятно. И не само защото оценката е достатъчно висока и ясна, а много повече поради факта, че е свързана с една изключително важна мисия – да просвещаваш и даваш на околните натрупаното знание. В което лично за мене е и смисълът на човешкото съществуване.

Естествено формалният акт на получаване на една награда е само краен резултат от един доста дълго и не особено лесен път към себепознание и процес на раздаване, което би било съвсем безсмислено, ако не е в полза на хората и обществото ни.

Дълъг и доста смущаващ за мен е списъкът на хората, които са получили наградата „Златен век“. Смущаващ, защото това са личности, които са пример в обществото ни, отдали своя живот за неговия напредък. Затова и приемам наградата с ясното съзнание, че моето присъствие в този списък изисква още и още, за да достигна това признание и уважение. И ако ние всички сме грешни в своето битие, то приемането на самите себе си, такива каквито сме, е особено важно в този случай!

Всички ние преминаваме през различни периоди на своето развитие – на пълно отричане и мъчително изправяне и продължаване напред след това, периоди на неразбиране и неприемане, дори враждебно и недостойно поведение на част от околните. Навярно това е отредената на всеки от нас Голгота. Важно е обаче да усещаме своето място, принос и значение. И най-важното, когато оценката идва от хората, които са пазители на хранилищата на нашето познание, създателите на човешкото творение или онези мислещи и търсещи хора, които са съпричастни с развитието на българското образование, наука, култура и изкуство – то тази оценка може да се приеме, че е достатъчно правдива и дори справедлива.

Често говорите и пишете за кризите в нашето общество, като казвате, че невидимите кризи са най-тежки?

Кризите са винаги неочаквани за потърпевшите и винаги с измерител далеч по-силни, отколкото са в действителност. Участващите в една или друга кризисна ситуация най-често я възприемат по различен начин, описват я по различен начин и я представят на околните отново по различен начин. И това прави създалата се ситуация далеч по-сложна, отколкото е в действителност. Така днес, попадайки във водовъртежа на поредната кризисна ситуация – политическа, икономическа, здравна или каква ли още не, се опитваме да се ориентираме в посоката на многото искания и на многото действия или бездействия. Ако едните – тези, политическите, са оправдани от гледна точка на това, че се опитват да защитят определен интерес, то останалите са по-скоро хаотични и нецеленасочени.

В живота понякога изживяваме и такива трудни моменти – обезкуражаващи, страшни, депресиращи дори, но поддавайки се на отчаяние и униние не правим услуга на себе си, а напротив – задълбочаваме вътрешната си криза.

Кризите определено влияят на нашето социално поведение и определят нашите постъпки или липса на такива, които в повечето случаи следват определена логика, но се наблюдават и нелогични процеси. Те са съотносими към ситуацията в която попадаме, както и от обкръжаващата среда.

Според Стивън Кови: „Повечето хора не слушат с намерението да разбират. Повечето хора слушат с намерението да отговорят.“, което се явява отчетлив елемент на средата, в която попадаме. Дали наистина слушаме другите с желанието да ги разбираме, да научим нещо ново или просто нямаме търпение да се изкажем, без значение от чутото в разговора. Като че ли в момента се намираме в такава ситуация, в която каквото и както да бъде изказано няма да бъде чуто и разбрано. Действат примитивните механизми на задоволяване на определени потребности – политически, финансови или най-общо казано социални на определени групи от хора или на конкретни индивиди.

Мая Анджело споделя: „Научих, че хората ще забравят какво си казал, ще забравят какво си правил, но хората никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват.“ Ние сме в ситуация на усещания, без да можем реално и трезво да преценим последствията, като същевременно сме и в период на големите очаквания, които, в повечето случаи, не се получават или не са в такъв обем, в който са нашите желания.

Детайлите остават в страни и незабелязани, но винаги ще помним впечатлението и усещането от срещите ни. Така отчетливо са нашите спомени и от други преживени кризисни ситуации, но трудно ще си спомним нашите желания, искания и въжделения. Тръгваме към поредното желание за промяна, а каква ще бъде тя и как ще се случи –колцина мислят в тази посока? Много специалисти, експерти и анализатори казват, че винаги има алтернативи и това по принцип е вярна теза, но какви са те и как ще се реализират е по-сложен въпрос, който няма еднозначен отговор.

Обикновено ние, българите, имаме една теза, че това, което ще се случва или ще бъде извън нас, или ,няма да  ни касае пряко. В този ред на мисли Уилям Шед казва: „Корабът е в безопасност, когато е на пристанището, но това не е целта на корабите. Наистина може да сме в безопасност и да се чувстваме комфортно у дома, но едва ли това е целта на живота ни, а по-скоро да преживяваме нови и различни емоции, да живеем на пълни обороти.

Или казано по друг начин – човешкият живот ще ни поднесе тези или други изпитания и ще ни накара да се справяме с поредица от кризи, както и да ги усещаме и  да ги оценяваме.

Даването на съвети, които могат да изглеждат добри, в трудна ситуация е относимо към грешно поведение. Дори и поставени пред различни избори трябва внимателно и точно, а най-вече правилно, да анализираме ситуацията и тогава да вземем нашите решения. Тези решения, ще изглеждат достатъчно убедителни за околните, ако успеем да ги мотивираме и убедим, че са правилни и най-вече навременни в кризисно време. Бързите решения понякога дават кратковременни добри резултати, а очакванията за бъдещ период са неясни и дори негативни.

Част от нас казват, че сме попаднали в ада, други – че сме в безизходна ситуация, трети – в революционна, а за четвърти тя е съвсем поносима, та дори и благоприятна. И всички ще бъдат прави, гледайки или разсъждавайки от своята камбанария. Но се оказва, че камбанариите са много и този път искаме или не – трябва да чуем оглушителния им звън.

„Ако вървите през ада, просто продължавайте да ходите.“, казва Уинстън Чърчил и може би е прав в това, че правилното решение е да се опитваме да вървим напред. Това може би ще се окаже най-възможна теза, но трябва да го направим по възможно най-добрия начин, като в основата е просперитета ни.

Видими или невидими кризи ще ни застигат и ще трябва да ги преживяваме, преодоляваме и дори поправяме последствията от тях, но трябва да го вършим с достатъчно разум и мъдрост. Онази мъдрост, която сме натрупали във времето и поколенията.

Просветителската мисия, която е част от Вашия живот, какво я осмисля и прави потребна и значима?

Просвещението е част от съзряването на едно общество и когато и както се случи – то е онова различие, което формира неговата идентичност, сила и възможност за развитие. Това едва ли се случва в един миг или е следствие на конкретно действие, по-скоро е част от пътя на израстване. Път – различен и еднакъв за всяка една нация. Път, който и ние, българите, сме извървели. Със собствените си стъпки, търсения и постижения.

Дали търсим и къде намираме днешните наши просветители е сложен въпрос, който е възможно да има много и нееднозначни отговори. Историята ни дава достатъчно основание да смятаме, че при далеч по-трудни и превратни времена, просветителското дело е оцелявало. Нещо повече – то е силата, давала тласък на редица събития. И ако днес обясняваме прозаично, че „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, то истината за спасението е някъде прикрита или покрита с прах.Отговор и на този въпрос, по един по-различен и интересен начин, търсят Стефан Командарев и Юри Дачев в своя едноименен филм. И ни предлагат не просто интересна история, а версия на онзи, който може да те пробуди – с подадена ръка и път към себе си. Историята на Алекс – млад мъж, който с помощта на своя дядо преоткрива след тежка катастрофа света. Дете на емигранти, принудени през 70-те години на XX в. да избягат на запад, губи  родителите си в тежка катастрофа, а самият той – губи паметта си. И тогава при него пристига дядо му – онази единствена връзка между минало и настояще, между памет, род и родно. Те, двама непознати, но с обща закодирана памет за  общо минало, поемат пътя към дома. Път, който връща на Алекс не просто паметта, а и желанието за живот. Така наглед един недотам будителски на пръв поглед сценарий ни препраща към паметта като символ и смисъл на това, което сме били, което сме и ще бъдем. А „просветител“ придобива човешката мярка на личност, извела те от мрака до желанието да те има.

Желанието за осмислен живот, който да създава, е онова важно нещо, което трябва да търсим и намираме, защото иначе ще се загубим в смисъла на безсмислието. И ако това е по-скоро житейски и нравствен проблем, то самото просветителско дело е важно както за самия индивид, така и за цялото общество. Понякога тези хора остават незабелязани покрай бурите, които ни връхлитат, и покрай прозаичните проблеми, които съпътстват живота ни, а тяхното усещане е толкова силно и важно за всички нас.

Така, ако обърнем поглед към просветителското дело на един от видните ни наши учени, какъвто безспорно е проф. д-р Асен Златаров, и прочетем думите написани за него малко след неговата смърт през 1936 г. от Гьончо Белев, ще получим отговор за онази свещена мисия и значението на един от видните ни български просветители в началото на миналия век.

„Ако се рентгенографира общественият живот на Асен Златаров, не би се открила никаква точица на нечестност. Неговата личност, която стърчеше като върлина всред нашата общественост, за дълго време ще бъде пример на ония, които ще следват неговия път. Асен Златаров беше редкият човек, който съчетаваше в себе си духа на хората от Възраждането, чувството на народните писатели с прогресивността на съвременния интелигент. В съзнанието на Асен Златаров тревожният сигнал на будната съвест беше винаги в изправност и чувствителен като антена. Той нито един път не отстъпи от предната редица на борбата за човешки правдини.

Тепърва българският народ ще почувства голямата загуба със смъртта на Асен Златаров. За дълго време неговото място ще остане празно. Защото той беше единственият популяризатор на науката, и то до такава степен ясен, че всеки можеше да разбере нейните постижения.

Струва ми се, че в известен смисъл Асен Златаров има общ допир с Александър Блок. И той като последния предусети очертанията на онова голямо слънце, за което жадуват милиони хора…“. Това е публикувано във вестник „Час” на 30.12.1936 г.

Няма как да объркаме и променим това дело, което е оставило знак и дълбока следа в развитието ни, а днес ние, следовниците на тези знакови личности, трябва да търсим и намираме онова въжделение, което води и насърчава личности като тях да вършат достойни дела. И ако списъкът на просветителите е достатъчно дълъг и в него стоят имена като Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски, Иван Вазов, Добри Чинтулов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Любен Каравелов и много, много други, то мисията, която са имали и имат като просветители, книжовници, радетели и борци за свобода, е дала своя принос в определяне на нашата национална идентичност, за формиране на нашата сила и зрялост като нация.

И ако смисълът на действието е в това да създадеш тласък на определени процеси, които да променят света и нас самите към по-добро, и ако това се е случвало във времето, то просветителското им дело не е било безсмислено и напразно. За нас остава примерът и посвещението в просвещение.

Ще си позволя да завърша с един цитат на Любен Каравелов: „Историята ни учи, че само тогава един народ е изгубен, когато няма вече идеи, които да го ентусиазират…“ Ние вярваме, че посланията на Каравелов не ще ни позволят да се изгубим като народ.

Обикновено ние българите сме поставяли винаги на преден план изконната ценност да се образоваме и да даваме напътствия на нашите деца да получат по-добро образование. Дори и поизкривена в наши дни тази дълбока семейна традиция съществува и е част от нашето съществуване. Ние всички искаме нашите деца да получат добро образование, но поизкривената ни ценностна система ни поставя в далеч не съвсем изгодната позиция да ги тласкаме да отидат да сторят това в чужбина. Това по един или друг начин съставя мироглед и ценностна система на младия човек в обществото, в което попада. Безспорно натрупаните знания и опит са дълбока ценност, но те ще са още по-полезни и важни за българското общество – ако те са приложими тук в България. И когато сме изправени пред съдбоносни решения, кризисни ситуации или революции се обръщаме към онази притихнала част на нашето общество, която е носител на съкровени идеи, мъдрост и сила – за да почерпим енергия и продължим напред.

Франсоа Волтер казва, че „Великите дела винаги са съпроводени с големи препятствия.“, което описва по най-точен начин изконното въжделение за движение напред. И може би е прав, че всичко това ще се случва по труден и болезнен начин, който не съставлява само едно оцеляване, а един възход.

Най- важното в това да осмислим нашия живот е да запазим нашата идентичност, нашите традиции, култура и образование – ако не успеем да го съхраним и предадем то сме загубили битката с каквито и да е кризи.

 

Phone info covid 

Министерството на културата отличи с грамота и почетен знак „Златен век“ – звезда Главния научен секретар на Университетска болница “Канев“ в Русе проф. доктор на науките Венелин Терзиев. Наградата се присъжда за принос към развитието и популяризирането на българската култура в месеца на народните будители.

Регионална библиотека „Любен Каравелов в Русе, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив, Университетска болница „Канев“ в Русе, Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в София са сред номиниралите проф. Венелин Терзиев за престижната награда.

Венелин Терзиев е роден на 14.02.1970 г. в гр. Севлиево. През 1996 г. завършва Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Бургас, специалност „Технология на полимерите“ и квалификация „инженер-химик“. През 1997 г. придобива втора магистърска степен – „Химик и учител по химия“. Завършва квалификационни курсове в Стопанска академия – Свищов, Технически университет – Габрово, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Institute for Vocational Training – Гърция, Technology and Business Incubator Centre – Румъния, St Loye’s Foundation, Exeter, Великобритания и др.

Доц. д-р Нели Петрова е завършила МГ "Баба Тонка" в Русе и Висшия медицинския институт във Варна. От 1988 г. работи  в русенската окръжна болница, а от 1992 г. е невролог в специализираното неврологично отделение за мозъчни инсулти. През 1994 год. придобива специалност по нервни болести. Притежава професионални квалификации по клинична невропсихология и електроенцефалография. През 2014 год. защитава докторска дисертация в МУ-София на тема „Маркери за ранна диагноза на деменция при пациенти след исхемичен мозъчен инсулт“ с научен ръководител акад. Лъчезар Трайков. Била е началник на Второ Неврологично отделение, на Отделение по функционална диагностика на нервната система, в чиято структура е  Центъра по клинична невропсихология  и изпълнителен директор на болницата. Доц. Петрова е началник на отделение „Обща и Съдова неврология“ в УМБАЛ „Канев“ и редовен доцент в РУ „Ангел Кънчев“. Участва в изработването и подписването на „Национален консенсус за ранна диагностика на болестта  на Алцхаймер и други форми на деменция“. Член на експертния съвет към Министерство на здравеопазването за изработване на „Стратегически насоки за диагностика, превенция, лечение и грижи за хората с деменция в България“.

Доц. Петрова, представете Отделението по обща и съдова неврология.

            Отделение Обща и съдова неврология извършва медицинска дейност по нервни болести от III ниво на компетентност, съгласно разрешение за осъществяване на лечебна дейност на УМБАЛ „Канев“ АД. То е единственото със специализирана структура за лечение на мозъчно-съдови заболявания в Северо-Източна България. С това болницата отговаря на съвременните световни стандарти за лечение на инсултно болни в специализирани инсултни отделения (Stroke Unit). Организацията на работа в отделението е на принципите: спешност, безотказност, достъпност и равнопоставеност.

Отделението по обща и съдова неврология има обособени две структури: Обща неврология с 15 легла и Съдова неврология с 20 легла. Медицинският екип е от 8 лекари, 16 медицински сестри, 1 кинезитерапевт и 1 рехабилитатор. Така се реализират препоръките на Европейския консултативен съвет по инсулти – “всички инсултно болни да имат достъп до един мултидисциплинарен екип, специализиран за тяхната ранна рехабилитация”. Квалификационният градиент на лекарите е много висок – 6 имат призната клинична специалност по неврология и допълнителна квалификация в следните направления: интензивно лечение и реанимация; функционална диагностика; здравен мениджмънт. Лекарите от отделението участват като лектори и модератори на научни форуми в областта на неврологията и интензивната медицина на редица местни, регионални, национални и международни симпозиуми.

Каква е заболеваемостта от инсулт в България? 

           България е на едно от първите места в света по заболеваемост, болестност и смъртност от мозъчни инсулти. В страната около 50 000 души получават мозъчни инсулти годишно. В отделението по Обща и Съдова неврология се лекуват годишно 750-800 пациенти с инсулти, като относително висок е процента на приетите в тежко състояние.

В средата на месец септември в Русе се състоя VІІ Международна научна конференция „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“.

Това обявиха проф. д.н. Венелин Терзиев, главен научен секретар на Университетска болница „Канев“ – Русе,  редовен професор във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ – София и Русенски университет „Ангел Кънчев“  и Силва Василева, заместник директор на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.

Те припомнят, че форумът се проведе под патронажа на Министерството на културата и със съдействието на Фонд „Научни изследвания“. Общо 129 участници със 105 доклада от 8 държави – Русия, Сърбия, Италия, Северна Македония, Косово, Румъния, Беларус и България, се включиха в работата на форума, посветен на 170 години от рождението на Захари Стоянов. Съорганизатори на конференцията са Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив и Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД в Русе.

d r Liliyana JordanovaД-р Лиляна Йорданова е завършила   Медицинския университет във Варна през 2003 година. Веднага след това е започнала работа като лекар в Спешна помощ, а година по-късно  се прехвърля в Родилно отделение, където работи като лекар-ординатор. Пред 2009 година д-р Йoрданова защитава специалност " Акушерство, гинекология и репродуктивна медицина". Пет години по-късно получава сертификат "Ултразвукова и доплерова диагностика в акушерството".

Какво представлява хистероскопията?

Хистероскопията е ендоскопски метод за оглед на матката, който дава възможност за диагноза на вътрематочни заболявания, кактои  за хирургичното им лечение. Тази процедура позволява оглед на вътрешността на маткатас оптичен телескоп с дебелина от 3 до 10 мм в диаметър, с чиято помощ се извежда образ от кухината на матката на монитор. Всеки хистероскоп е снабден и с набор от работни инструменти, които служат за оперативно лечение. Хистероскопия се предлага и в УМБАЛ “Канев” и пациентите не е необходимо да пътуват до друг град за диагностика и лечение .

Какви са преимуществата на методиката в сравнение с другите подобни - например ехография или рентген?

При хистероскопията всичко се вижда на екрана на монитор в естествен цвят, може да бъде наблюдавано от повече лекари, може да се направи видеозапис, който да се консултира от други специалисти. При споменатите по-горе други методики се виждат отразени черно-бели образи. При хистероскопията няма вредности, като при рентгеновото изследване. Може да се вземе материал за изследване.

Д-р Стоян Генадиев,д.м., завършва Медицински университет в София през 2007 година. Професионалният му път започва в Университетска болница „Св. Екатерина“. През 2014 година придобива специалност „Съдова хирургия“. Година по-късно защитава дисертация на тема: „Избор на лечение при пациенти с варикозна болест на долните крайници“. Работил е в Клиниката по съдова хирургия на МБАЛ „Уни Хоспитал“. Паралелно с това е част от екипа който извършва бъбречни трансплантации в УМБАЛ „Александровска“ в София. От края на 2019г. е част от екипът на Отделение „Съдова хирургия“ на УМБАЛ „Канев“ – гр. Русе.

Тромбозата – какво представлява този процес?

Тромбозата е процес, при който става формирането на съсирек, още известен като тромб, в лумена на кръвоносния съд. Този съсирек не позволява на кръвта да циркулира в кръвоносната система. 

Това е процес, чрез който тялото ни се справя с различните наранявания. Например, когато се порежем на мястото на раната се получава мрежа от финни фибринови нишки, в които червените кръвни клетки се оплитат и така това играе ролята на запушалка, която спира кървенето. Ако обаче това се получи на грешното място, то води до тежки последици за организма.

Страница 1 от 7
  • Адрес:
    ул."Независимост" 2
    Русе 7002
  • Телефон:
    +359 82 887215 - Изп. директор
    +359 82 887351 - Регистратура

ДА ПОДДЪРЖАМЕ ВРЪЗКА

Обади се сега!