Има ли положителен момент. За последните години беше отчетено, че смъртността от исхемична болест на сърцето е намаляла. Това дължи ли се на по- доброто лечение или нещо друго?
Заболяванията на органите на кръвообръщението заемат първо място по причина за смърт в развитите страни. За всеки 2-ма от 3-ма починали, причината е сърдечносъдово заболяване. В последните 20 години тя е спаднала наполовина. Такава е тенденцията и за България. Промяната в начина на живот, медикаментозният контрол на рисковите фактори, новите методики на лечение – най-вече интервенционални, имплантация на устройства за предотвратяване на внезапната сърдечна смърт, всичко това допринася за намаляване на сърдечносъдовата смъртност. За България, в сравнение с останалите страни от Европейския съюз, тези показатели остават високи.
Кои са симптомите на инфаркт, които всеки човек трябва да знае и да вземе мерки, ако се появят?
Симптомите на сърдечния инфаркт могат да имат много „маски“ , дори инфарктът може да протече безсимптомно или да наподоби „настинка“. Най- типичните оплаквания са на първо място типична болка с характер на тежест на широка площ, зад гръдната кост, която се засилва при заемане на легнало положение. На второ място са вегетативните симптоми – изпотяване, усещане за недостиг на въздух, много често страх. Когато се появят такива оплаквания, особено при хора с рискови фактори, реакцията трябва да е незабавна. Времето е най- важният фактор за спасяване на сърдечния мускул. Всяко забавяне обрича страдащия или на риск от внезапна смърт, или на последващо развитие на сърдечна недостатъчност и влошено качество на живот. В тези първи минути и часове от началото на симптомите, навременната реакция е жизнено важна - фигуративно казано – трябва да извадим удавника или да прережем въжето на обесения. Най- прекият път да получим адекватна помощ, е да позвъним на 112. Пациентът трябва да бъде откаран до най- близката болница с интензивно кардиологично отделение. В последните 10-12 години в България е разкрита мрежа от центрове за интервенционално лечение, какъвто съществува и в УМБАЛ „Канев“, и от всяко населено място максимум за 90 минути може да се достигне до такъв център. По този показател стоим по- добре от много други европейски и извъневропейски развити държави.
Има ли рецепта срещу инфаркт?
Много бих искала да отговоря еднозначно с „да“. Има мерки, с които можем в пъти да намалим вероятността за настъпване на инфаркт. Рецептата е Профилактика. Съществуват 3 типа профилактика: първият тип е примордиална профилактика – тази, с която се предотвратява възникването на рискови фактори, първична – при която се въздейства върху рисковите фактори за предотвратяване на възникване на заболяване и вторична профилактика – след възникване на заболяване – целта й е да забавим неговата прогресия и възникване на рецидиви. Рисковите фактори могат де се разделят на 2 групи – такива, коите могат да бъдат повлияни – модифицируеми рискови фактори и такива, които не зависят от нас – например – полът, възрастта. За щастие преобладаващата част от рисковите фактори са модифицируеми, тоест активно можем да въздействаме върху тях и да понижим ефекта им за възникване на сърдечносъдови заболявания. В тази група рискови фактори попадат: Артериалната хипертония, Високият холестерол, Тютюнопушенето, Захарният диабет, Хроничните бъбречни заболявания, Затлъстяването, намалената физическа активност. Върху тях можем да влияем чрез немедикаментозен подход, а именно-промяна в режима на хранене, на двигателна активност, спиране на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, редукция на теглото, така и с медикаменти за контрол на артериалното налягане, на нивата на лошия холестерол, на захарния диабет. Според европейските препоръки за профилактика, всеки човек, навършил 40 години подлежи на оценка на сърдечносъдовия риск и изготвяне на стратегия за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания както и на периодична преоценка на този риск.
Какви правила трябва да спазват пациентите, след прекаран инфаркт, за да имат дълъг и качествен живот?
След прекаран миокарден инфаркт, пациентите подлежат на вторична профилактика. Животът на пациентите след инфаркт в много голяма степен зависи от лечението, приложено в острата фаза на инфаркта. Когато то е навременно и адекватно, пораженията върху сърдечния мускул са минимални, сърдечният мускул функционира нормално и не е застрашен от недостатъчност, остри ритъмни нарушения и внезапна сърдечна смърт. В противен случай, когато лечението е приложено късно и част от сърдечния мускул не функционира, пациентът е с прояви на сърдечна недостатъчност, която трябва да бъде лекувана адекватно. Мерките, които трябва да спазва пациентът с преживян инфаркт са 2 групи – такива, които биха подобрили качеството на живот и такива, които биха удължили живота. От изключителна важност е медикаментозно и немедикаментозно поддържане на кръвното налягане, на лошия холестерол до прицелни граници, поддържане на нормално телесно тегло, дозирана ежедневна физическа активност, контрол на захарния диабет и бъбречната функция, въздържане от тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол.
Тютюнопушенето и алкохолът са всепризнати врагове на здравото сърце. Но какво е влиянието на храненето? Не се ли подценява неговата роля още от ранна детска възраст?
Начинът на хранене и поддържането на нормално телесно тегло са ключови рискови фактори не само за сърдечносъдовите, но и за много други заболявания, както и за общата и сърдечносъдовата смъртност. За илюстрация – страните с най- ниска сърдечносъдова и обща смъртност в Европа и най- голяма продължителност на живота са тези, в които е разпространена т. нар. Средиземноморска диета, а именно това са Италия, Испания, Гърция.
В най- общ план – придържането към храни, богати на фибри, изключването от диетата на мазнини от животински произход, субпродукти, особено термично обработени мазнини, червено месо, рафинираната захар, фруктозата, както и включването на зеленчуци, за предпочитане в суров вид, са ключ към редукция на риска. Количеството на приетата храна трябва да предпазва от затлъстяване и метаболитен синдром. Физическата активност от поне 30 мин. ходене на открито всеки ден трябва да бъде неизменна мярка.
На прага на есенно-зимния период, какви са Вашите препоръки към пациентите със здравословни проблеми? Студът провокира ли нестабилност при пациенти с коронарна болест?
По не напълно обяснени механизми, острите коронарни синдроми зачестяват в есенно- зимния сезон. Зачестяват и хоспитализациите за влошена сърдечна недостатъчност. Има доказана корелация между острите респираторни инфекции, в това число и грипа, и острите коронарни синдроми. Контролът на артериалното налягане също се влошава през този период. Въпреки тази статистика, страхът не бива да пречи на адекватното поведение и профилактичните мерки трябва да бъдат прилагани. С появата на новата световна заплаха – пандемията от COVID-19, като че ли всички други съображения останаха на заден план. Много важно е да спазваме препоръчаните мерки и при всеки симтом своевременно до се обръщаме към лекар.
Можем ли да кажем, че в момента имаме два проблема, грубо казано, коронавирусът и страхът?
Категорично да. Страхът от заразата доведе до въздържане на хората да посещават лечебни заведения, до самолечение, донякъде той имаше и положителни последствия – статистиката показва понижена заболеваемост от други респираторни инфекции и понижаване на общата смъртност за първите 6 месеца на 2020 година. Но има и друга статистика – пациентите не се обръщат към лекар навреме, в болницата идват в напреднал стадий на заболяването, когато понякога не може да се помогне. За сметка на намаления брой остри инфаркти, се увеличава честотатата на преживян инфаркт и късно явяване на болните вече с усложненията на инфаркта.
Има ли отлив на пациенти, които от страх не търсят квалифицирана помощ по време на пандемията? Какво ще им кажете?
Категорично има . Спазвайки препоръките за предпазване от COVID-19, не бива да пренебрегваме традиционните препоръки за превенция на съредчносъдовите заболявания. Корона вирусната инфекция е с най- висока болестност и смъртност, при болни със ССЗ и диабет. Тоест, своевременното лечение и профилактика на тези хронични заболявания, осигурява по- добър изход и по- лесно преодоляване на COVID-19. Разбира се, всички препоръки за предпазване от инфекцията трябва стриктно да бъдат спазвани, както в болничните заведения, така и извън тях.
Какво е отношението на пациентите към профилактичните прегледи?
Различно, в зависимост от много фактори. Смятам, че в последните години полезните ефекти на профилактиката се оценяват от все повече хора и профилактичните прегледи стават по- масови.
Вие правите ли си профилактични прегледи? Самопреглежедате ли се или се доверявате на Ваши колеги?
Да. За заболявания, които не са в моята компетентност, разбира се , че разчитам на моите колеги.
