Проверка на резултати

Вече можете удобно и лесно да проверите Вашите изследвания

Запишете час за преглед

Проверете работното време на избрания от Вас лекар и запишете час за преглед

Клинични пътеки

На Ваше разположение е пълния списък на договорените с НЗОК клинични пътеки

Новини

29 Окт

ДОЦ. Д-Р НЕЛИ ПЕТРОВА, ДМ – НАЙ - ДОБРОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ИНСУЛТА Е ПРЕВЕНЦИЯТА МУ

Доц. д-р Нели Петрова е завършила МГ "Баба Тонка" в Русе и Висшия медицинския институт във Варна. От 1988 г. работи  в русенската окръжна болница, а от 1992 г. е невролог в специализираното неврологично отделение за мозъчни инсулти. През 1994 год. придобива специалност по нервни болести. Притежава професионални квалификации по клинична невропсихология и електроенцефалография. През 2014 год. защитава докторска дисертация в МУ-София на тема „Маркери за ранна диагноза на деменция при пациенти след исхемичен мозъчен инсулт“ с научен ръководител акад. Лъчезар Трайков. Била е началник на Второ Неврологично отделение, на Отделение по функционална диагностика на нервната система, в чиято структура е  Центъра по клинична невропсихология  и изпълнителен директор на болницата. Доц. Петрова е началник на отделение „Обща и Съдова неврология“ в УМБАЛ „Канев“ и редовен доцент в РУ „Ангел Кънчев“. Участва в изработването и подписването на „Национален консенсус за ранна диагностика на болестта  на Алцхаймер и други форми на деменция“. Член на експертния съвет към Министерство на здравеопазването за изработване на „Стратегически насоки за диагностика, превенция, лечение и грижи за хората с деменция в България“.

Доц. Петрова, представете Отделението по обща и съдова неврология.

            Отделение Обща и съдова неврология извършва медицинска дейност по нервни болести от III ниво на компетентност, съгласно разрешение за осъществяване на лечебна дейност на УМБАЛ „Канев“ АД. То е единственото със специализирана структура за лечение на мозъчно-съдови заболявания в Северо-Източна България. С това болницата отговаря на съвременните световни стандарти за лечение на инсултно болни в специализирани инсултни отделения (Stroke Unit). Организацията на работа в отделението е на принципите: спешност, безотказност, достъпност и равнопоставеност.

Отделението по обща и съдова неврология има обособени две структури: Обща неврология с 15 легла и Съдова неврология с 20 легла. Медицинският екип е от 8 лекари, 16 медицински сестри, 1 кинезитерапевт и 1 рехабилитатор. Така се реализират препоръките на Европейския консултативен съвет по инсулти – “всички инсултно болни да имат достъп до един мултидисциплинарен екип, специализиран за тяхната ранна рехабилитация”. Квалификационният градиент на лекарите е много висок – 6 имат призната клинична специалност по неврология и допълнителна квалификация в следните направления: интензивно лечение и реанимация; функционална диагностика; здравен мениджмънт. Лекарите от отделението участват като лектори и модератори на научни форуми в областта на неврологията и интензивната медицина на редица местни, регионални, национални и международни симпозиуми.

Каква е заболеваемостта от инсулт в България? 

           България е на едно от първите места в света по заболеваемост, болестност и смъртност от мозъчни инсулти. В страната около 50 000 души получават мозъчни инсулти годишно. В отделението по Обща и Съдова неврология се лекуват годишно 750-800 пациенти с инсулти, като относително висок е процента на приетите в тежко състояние.

 Какви видове инсулти има?

            Инсултът е внезапно нарушение на мозъчните функции, резултат от недостатъчен приток на кръв към определени области на мозъка (исхемичен инсулт) или от излив на кръв в него (мозъчен кръвоизлив). Около 85% от инсултите са исхемични (мозъчни инфаркти), а останалите – хеморагични. Основните причини за исхемичен инфаркт са стесняване и запушване на големите артериални мозъчни съдове и кардио-емболизъм. Хеморагичните мозъчни инсулти се подразделят на субарахноидни кръвоизливи, най-вече при руптура на мозъчна аневризма (вродено разширение на артерия) и паренхимни мозъчни кръвоизливи в резултат на разкъсване на мозъчни артерии. Макар и с по-малък процент в общия брой на инсултите, те носят по-голям риск от инвалидизация и смъртност в над 50% от случаите.

Какви са симптомите на инсулта?

            Основните симптоми при мозъчен инсулт са: внезапна слабост, парализа или загуба на чувствителност в едната половина на тялото; остро настъпило нарушение на зрението – загуба или двойно виждане; езикови нарушения – загуба на говора или затруднения при разбирането на речта; увисване на едната половина на лицето; внезапна поява на силно, нетърпимо главоболие без ясна причина, често съпроводено с гадене и многократни повръщания.

Какво трябва да е поведението на един човек или хората около него при появата на такива симптоми?

Всички пациенти, при които се подозира инсулт, независимо от тежестта на неврологичния дефицит, трябва да бъдат лекувани със същата спешност както тези с остър инфаркт на миокарда или тежка травма.

             В случай на поява на такива симптоми е необходима спешна медицинска помощ - чрез незабавно обаждане на телефон 112 или директно транспортиране до УМБАЛ. Не трябва да се подценява ситуацията. Ценна е всяка минута. Хоспитализацията на пациента в първите три часа от началото на инцидента предоставя най-добри възможности за лечение и възстановяване.

Еднакви ли са симптомите при мъжете и при жените?

            Няма разлика в проявите и при двата пола, но жените боледуват малко по-често. В България от мозъчен инсулт умира всеки пети мъж и всяка четвърта жена.

Намалява ли възрастта на хората, които са прекарали инсулт?

            Според различни проучвания все повече нараства броят на младите пациенти - 10-20% от получилите инсулт са на възраст от 18 до 54 години.  Увеличава се и смъртността в активните възрастови групи (40-59 години)

Възможно ли е човек да прекара инсулт без да разбере?

            Съществуват т.нар. „Тихи инсулти“, чието диагностициране стана възможно с провеждането на скенер и магнитен резонанс. Пациентите нямат описаните остро настъпили прояви, но в мозъка настъпват увреждания, които по-късно могат да са една от причините за развитие на съдова деменция.

Може ли човек напълно да се възстанови след преживян инсулт?

            При част от болните настъпва пълно възстановяване в рамките на 3-4 седмици, но за съжаление този процент не е много висок.

Кажете повече за венозната тромболиза ?

            Най-ефективното лечение при исхемичния инсулт, който се получава при блокиране на кръвния ток в някой от кръвоносните съдове на мозъка, е извършване на венозна тромболиза. Крайният срок за осъществяването и е 4,5 часа от началото на инцидента при пациенти над 18 години. Прилага се рекомбинантен тъканен плазминогенен активатор, целящ разграждане на образувалия се съсирек и възстановяване на нормалното кръвообръщение, под формата на венозна инфузия за един час. Екипите на Съдова неврология и Отделението за интензивно лечение са изключително квалифицирани, разполагат с необходимата апаратура и оборудване за осъществяване на тромболитично лечение. Първата венозна тромболиза в Русе беше извършена от нас през 2007 год. Целевото време на пристигане на пациента в болницата трябва да е до третия час, като е препоръчително още при транспортирането да се уведоми по телефона специализирания инсултен екип. Извършването на венозна тромболиза в първите 4,5 часа след началото на инсулта е не само ефективно, но и безопасно. 

Независимо от това какво специфично лечение ще се проведе, едно е сигурно – най-ефективна е терапията в специализирани отделения за лечение на инсулти.

Какво трябва да правим и какви правила трябва да спазваме, за да предовратим появата на инсулт?

            Необходимо е провеждане на системно лечение и контрол на хипертоничната болест, захарен диабет, исхемична болест на сърцето, ритъмни и проводни сърдечни нарушения, поддържане на нормални стойности на холестерола, на нормално телесно тегло, прилагане на медикаменти, намаляващи риска от повишено образуване на тромби.

Необходима е умерена физическа активност – бързо ходене най-малко 30 минути дневно или други физически упражнения.

Проучена е и ролята на хранителния режим като рисков фактор за инсулт. Храната трябва да е разнообразна. Препоръчва се консумация на плодове, зеленчуци, варива, пълнозърнести житни храни, риба. Приемът на сол трябва да бъде намален. Безалкохолните напитки и храните с добавена захар трябва да се ограничат. Важен е и адекватният сън през нощта.

Редовният прием на предписаните медикаменти, здравословният начин на живот и консултациите с лекуващия лекар-невролог, могат да помогнат за по-доброто възстановяване след прекаран мозъчен инсулт и да предпазят от нови мозъчно-съдови инциденти. 

Най-доброто лечение на инсулта е превенцията му.

Предвид на пандемията от COVID-19 и страха който изпитват хората да се обърнат към специалист и да посетят лечено заведение в момента, какво бихте ги посъветвали?

            Мозъчният инсулт е остро, животозастрашаващо заболяване, което трябва да бъде лекувано в болнично заведение. При съмнение за инсулт пациентите или техните близки незабавно трябва да се обърнат към Спешна помощ или директно да потърсят помощ в Мултипрофилното спешно отделение на нашата болница. В никакъв случай страхът от  COVID-19 не трябва да бъде причина за отлагане или отказ от специализирано лечение.

Прочетено 6595 пъти
УМБАЛ Канев

УМБАЛ "Канев" АД е лечебно заведение за болнична помощ, което осъществява дейността си при стриктно спазване на изискванията на Закона за лечебните заведения, Търговския закон и останалите действащи нормативни актове. 

сайт: www.mbal.rousse.bg/
  • Адрес:
    ул."Независимост" 2
    Русе 7002
  • Телефон:
    +359 82 887215 - Изп. директор
    +359 82 887351 - Регистратура

ДА ПОДДЪРЖАМЕ ВРЪЗКА