Първото сведение за изграждането на болница в Русе намираме в бр. 4 от 24 март 1865 г. на в. "Дунав": 

"Както в Ниш Ислах-хането (поправителнa къща) или прибежището на сирачетата... едно друго ислах-хане от същiят вид за мюсюлманскити, христiянскити и преселенческити сирачета, и една болница ще са направят подир малко в Русчук."

В бр. 10 от 5 май с.г. вилаетският вестник допълва: 

"Казити Рушчук, Варна, Медждiе, Плевен и Лом са избраха за места дето ще станат главнити болници.

Рушчушката болница веке фана да се прави; тя ще може да съдържава около четыриси-педесет болни. Другите главни болници са отреди да са направят полека полека." През м.юли 1865 г. започва и строителството на втората гражданска болница  - в Плевен, а след нея и в другите градове ( в.”Дунав”, бр.21 от 21 юли 1865 г.).

От своя страна в. "Турцiя", издаван в Цариград, в бр. 43 помества обширна дописка "Русчюк, 29 Априлiя". В нея между другите нововъведения, "от как е дошел Н. Пр. Митад паша", се изтъква и следното:

"По инициатива на главнiят ни управител една сирачница (ислахане) и една болница се основаха в Русчюкъ. Сирачетата от сичкити вероизповеданiя ще се прiемат в тiя заведенiя. Две други подобни учрежденiя има веки в Ниш и в Кюстенджа. В кюстендженското, са прiемат сирачетата от Тулча, от Добруджа и от околностити."

По-късно в бр. 138 от 28 декември 1866 г. в. "Дунав" отново  помества съобщение за Русенската болница:

"...Тая болница е в едно твърде добро и уредено положенiе, според което от напреди твърде много хора, които са разболяваха и лежаха по къщите, ханищата и по кахвонетата и неможяха да са гледат, по разни причини, толкова си хора умираха на праздно. Сега обаче..... твърде много хора се лекуват в тази болница, тъй щото днес за днес болните в тази болница са около 40 до 50 души. От друга страна, понеже са видя за нуждно да има една болница за женскыя пол, според което от няколко время насам в тая болница ся захванало да ся прави едно отделение за жените, съвременно ся правяше и едно спицарiйско влогалище, които са и свършиха.

...Според тази сметка, днес за днес в виляета има седем болници, от които двете са в Русчюк (военна и гражданска), една в Плевен, една в Пазарджик, една в Тулча, една в Видин и една в Софiя."

При организирането на болницата помощ оказва д-р Ла Брюс, германец, лекар на турска служба. Първият лекар, назначен в нея е д-р Анастас Агеласто, грък по народност.Той е полковник в турския гарнизон и лекар-инспектор. Болницата е обща, без специални отделения за различни болести. Аптекар на болницата става Димитър Иванов. 

Така се поставят основите на болничното дело в Русе.

През следващите години леглата на болницата се увеличават на 80, през януари 1877 г. при подготовката на Турция за война нарастват на 150, като същевременно се урежда и евентуално разгъване на военна болница с 480 легла.

На 20 февруари 1878 г. турците се оттеглят и руските войски освобождават града като установяват временна административна власт начело с губернатор. За лекар на болницата е назначен д-р Паскал Бисеров, дотогава градски лекар.

След създаването на новата българска държава съществуващите болници стават държавни. Русенската болница е обявена за първоразрядна, управлявана от старши лекар. За такъв на 18 май 1879 г. е  назначен д-р Стоян Радославов, дотогава русенски губернски врач. Роден на 13 февруари 1832 г. в Котел. Средното си образование получава в Прага, а висше медицинско - във Виена. Участва в борбите на българското население срещу турската власт, заради което е преследван и принуден да се върне в Австрия. От привременното руско управление е назначен за губернски врач в Свищов, а след това в Русе. Умира през 1919 г.

По-нататък в десетилетията до края на 19 и началото на 20 век Русе преживява пълен стопански и културен разцвет. А болницата с медици, завършили или специализирали в европейски университети и клиники, заема първостепенно място в изграждащото се българско здравеопазване.

Планът за новата болница е изготвен по френски образец с павилионна система. Новата, модерна сграда е ориентирана с главния си двуетажен корпус към Дунава, а чрез два дълги и широки коридора, централният болничен корпус се свързва с шест едноетажни болнични павилиона, в които са настанени: вътрешно, хирургическо и сифилистично (венерическо) отделение.

На 6 ноември 1900 г. строителството приключва и болницата се пренася от старата в новата сграда. Започва нов етап от живота й. Ръководена от двама авторитетни лекари-специалисти, хирурга д-р Йордан Георгиев и терапевта д-р Христо Ничов, двете болнични отделения дават значително подобрена и разширена медицинска помощ. Освен диагностика и лечение, лекарите развиват ползотворна учебна и научна дейност. Лекарският болничен колегиум по нареждане на Гражданската санитарна дирекция се възобновява. Заседания се правят по две-три на месец, старателно подготвени и подробно протоколирани в специална за целта книга. 

През м. септември 1912 г. е обявена Балканската война. Управителят д-р Йордан Георгиев е изпратен за началник на етапна болница - Лозенград, д-р Иван Тодоров - за началник на полева болница в района на Одрин.   Русенската държавна болница е обявена за местна военна. В нея остава единствен лекар д-р Венета Камбурова, а фелдшерът Йордан Куманов - неин помощник, който работи сам в хирургическото  отделение. По покана на д-во "Червен кръст" много свободни гражданки се записват самарянки и  се разпределят в болницата да помагат на оскъдния помощен персонал. 

Избухва Първата световна война. Отново лекарите и болничните служители са в редовете на войската.  Отново болницата е местна военна. Поради артилерийските бомбардировки от Румъния, намирайки се на открития дунавски бряг, е непосредствено заплашена. Това налага  на 30 август 1916 г. тя да бъде преместена в с. Две могили, където остава до 7 декември с.г. След тая дата болницата се връща в града.

Общата икономическа криза след Първата европейска война се отразява върху живота на Русенската болница. Незадоволителни са средствата за издръжката й. В началото на 1919 г. персоналът на болницата се състои от 31 души, но до края на годината се назначават още 12. Така се възвръща мирновременният й  състав.

Управителят на болницата д-р Йордан Георгиев  напуска, след като я е ръководил 19 години. Роден на 1 септември 1863 г., средното си образование получава в гр. Осиек – Хърватско. Медицина завършва във Виена. Специализира в клиниките на Билрот и Алберт и в Берлин. Първоначално е назначен за старши лекар на хирургическото отделение на Ловешката болница, а по-късно е и нейн управител.В Русе е преместен през 1900 г. Умира през 1932 г. 

Избраната през декември 1919 г. общинска управа води изразена социална политика. Дава се безплатна медицинска, аптечна и акушерска помощ на всички общински работници, служители и най-бедни граждани и техните семейства. Общинската аптека изпълнява безплатно рецепти на бедни русенци. Отчуждава се масивна двуетажна сграда за градска болница и майчин дом. След нови избори през юли 1921 г. общинската управа се сменя. Но подетата идея се запазва и Дирекцията на народното здраве в София предвижда в бюджета на Русенската болница за 1921 г. създаването на акушеро-гинекологическо отделение, което се открива на 1 ноември 1921 г. 

През 1923 г. болницата има шест отделения, в които работят 11 лекари и среден медицински персонал - трима фелдшери, една акушерка, болногледачи двама и други длъжностни лица. Целият персонал възлиза на 63 души.

С течение на годините помещенията се оказват недостатъчни за нуждите на болницата. Постепенно леглата стават общо 300. В основните  отделения - вътрешно и хирургическо - броят им нараства съответно на 70 и 80. Първият опит за преодоляване на кризата е построяването през 1924 г. на нов павилион, разположен в западната част на болничния двор. Строежът е извършен по домакински начин с подарени пари и материали, тухли, цигли и др. 

В тези трудни и оскъдни следвоенни години, като добър хирург,отличен организатор и ръководител на болницата, се утвърждава д-р Методи Попов. Той е роден в Болград – Бесарабия през 1877 г.Медицина завършва в Лион – Франция, след което е назначен за военен лекар.Още по това време работи като хирург при д-р Йордан Георгиев. Умира през 1928 г.       

В този период от съществуванието на болницата всички отделения се ръководят от добри специалисти, които с помощта на малък персонал по отделения, оказват добра болнична помощ. 

През 1940 г. след присъединяването на Южна Добруджа към България населението от нейната западна половина - от Силистренска, Тутраканска и Дуловска околия, се насочва за специализирана болнична помощ към Русенската болница. В Силистра е изпратен началникът на хирургическото отделение в Русенската болница д-р Сп. Тодоров, който става управител на тамошната болница.

По време на последвалата световна война избухват епидемии от коремен тиф, петнист тиф, скарлатина, дифтерия и др. с висок процент на смъртност. Особено се увеличава броят на заболелите от малария, резултат на голямото движение на хора из маларичните райони - Тракия и Македония.

В настъпилите мирновременни години кризата за помещения става все по-остра и, за да се задоволят някои неотложни нужди, по инициатива на лекари от отделенията и със съгласието на управлението към съществуващите сгради се правят пристройки. Особено дейни са старшият лекар на хирургическото отделение д-р Стоян П. Стоянов и началникът на ушното отделение д-р Г. Мустаков. С тези преустройства и пристройки първоначалният образ на болничните павилиони се изменя. По-крупен строеж е удължаването на амбулаторния павилион с пристройка на север, в която се нанася клиничната лаборатория и клубът на болницата. 

През 1948 г. се ликвидират частните клиники в страната, като принадлежащото им имущество се поема от здравните служби по места. В Русе има три частни поликлиники. Сградата на едната клиника, строена специално за тази цел, се заема най-напред от първа, а след това - от втора поликлиника, а сградите на другите две, помещавани в частни къщи, се предават в жилищния фонд на града.

Дарителството в полза на болницата, започнало преди войната, се запазва и след нея, макар от протоколната книга да личи, че се проявява резервираност. Последният протокол е от 31 декември 1950 г. Тогава, изглежда, се преустановява събирането на дарения като противоречащо на новия, социалистически тип здравеопазване.

Окръжната болница дава своя принос за създаването на нови лечебно-профилактични заведения - окръжните диспансери. През 1953 г. от състава на болницата се отделя кожно-венерическото отделение, което с цялото си имущество и персонал служи за основаването на Окръжния кожно-венерически диспансер. Поставя се и началото на Окръжния психо-неврологичен диспансер. Гръдното отделение с база, инвентар и персонал през 1960 г. преминава в състава на Окръжния противотуберкулозен диспансер.

През 1957 г. започва строителството на третата по ред болнична сграда, което завършва през 1966 г.

Със заповед на МНЗСГ  през 1963 г. се обединяват Градска, Окръжна болница и трите поликлиники, като се създава Единна окръжна болница. Определена е като база за специализация на медицински кадри. По това време нарастват и надеждите за нейното разширение. Очертава се, смътна още, възможност да бъде присъединен теренът на Военна болница като заедно с част от парцелите, отнети от болницата за Младежки парк, се оформи мечтаното Медицинско градче.

През 1972 г. в състава на ПОБ влизат стационар с 1078 легла в 21 отделения и 2 сектора, административно-стопански сектор, 4 поликлиники и филиал с 9 поликлинични отделения. В системата на ПОБ работят 1418 здравни служители. Обслужва се населението от града и окръга. Болницата има междуокръжна консултатираща функция към Силистренски и Разградски окръг с общо население 700 000 души.

През 1975-76 г. болницата в Русе се радва на престиж. Тя изпълнява функциите на окръжна, градска и работническа болница с  щат - 1753 души, от които 302 лекари и 751 с полувисше и средно медицинско образование. Болницата обслужва пряко града и региона и е с междуокръжни функции за Силистренски и Разградски окръг. Оказва лечебно-диагностична и консултативна помощ  на новородени с хемолитична болест и неврохирургично болни от Търновски и Търговищки окръг.

Оборудването с медицинска апаратура, пособия и инструменти е над средното за страната ниво. На разположение на специалистите са анестезиологични, рентгенови и физиотерапевтични апарати.

Между щекотливите въпроси, за които днес не намираме документация, са пораженията от обгазяването на Русе. При нарастващото недоволство като отдушник се разрешава изнасянето на подбрани сведения. В Русе пристига и кореспондентът на съветското списание "Новое время" и неговата публикация става повод за съобщения и коментари на радиостанциите ББС, Свободна Европа и Дойче веле. 

В хода на политическите промени в страната се очертава и истинското състояние на българското здравеопазване. От есента на 1993 г. при все по-задълбочаващата се обща икономическа криза  болницата изпитва силен недостиг на финансови средства. Плановите операции са сведени до минимум. 

През 1994 г. напуска болницата д-р Евгений Назъров - главен лекар, водил я в продължение на 14 години. Роден на 31 януари 1934 г. в Русе. Медицинското си образование завърша през 1957 г в София.С придобита специалност по вътрешни болести. От 1968 г. до 1972 г. е заместник главен лекар по здравната мрежа, след това - заместник главен лекар по лечебната част, а от 1980 г. главен лекар. Умира през 2003 г.

Междувременно се правят опити да завърши продължаващата 15 години строителна и медицинска епопея - изграждането на Хирургическия блок.Открит през 1998 г. Разположен  на застроена площ 1500 кв.м., има 16 етажа, в т.ч. 2 сутерена, 1 приземен етаж, 12 нормални етажа и последен, инсталационен етаж.

През 1999 г. се отчита по-голям брой на приетите болни - 14 000 души за шестте и 21 460 - за деветте месеца на годината. По-малък е и престоят в болницата - под 9 дни. Това се прави въз основа на максимално интензифициране на лечебната дейност. 

С измененията в законодателството Русенската болница следва да се регистрира по Търговския закон. Обединена районна болница се преобразува в Многопрофилна болница за активно лечение - Русе - АД. Предмет на дейност в болницата са: диагностиката, консервативно и хирургично лечение на всички остри и хронично обострени заболявания във вътрешната медицина; всички обострения във хирургия, ортопедия, АГ, педиатрия, неврология, офталмология, оториноларингология, урология, както и рехабилитация след прекарани заболявания. При оперативно лечение на заболяванията се прилагат всички видове много-сложни, сложни, средни и малки хирургични интервенции. При хирургическите вмешателства се използват минимални травматизиращи,  максимално възстановяващи тъканите и органите структури и функции, оперативни методи и технологии.

От 2004 г. се въвежда нова методика за финансиране от Министерството, по която Русенската болница е обявена за междуобластна. Започва усилена подготовка за нова акредитация. Изработва се методика за атестация на персонала, която се провежда през септември и октомври. 

Най-старата гражданска болница в България - Русенската, навлиза в петото десетилетие на втория век от своето създаване.